български English

Животът от гърба на коня

10.10.2009
ЛИЯНА ПАНДЕЛИЕВА

Гвардея, Гама, Сенатор, Коган, Арканзас, Фамагория. Това са имена на коне.
Злати, Албена, Иван и Ясен са имената на ездачите им аматьори. Чакат ги 4 дни и 150 км пътешествие из България на гърба на конете. Единственият професионалист в групата е техният водач Стоица Аргилашки.

Шестте коня и ездачите ще излязат от затвореното пространство на конната база в Ихтиман и потеглят на път. Трябва да стигнат до района на Панагюрище и да се върнат обратно. Успоредно с тях пътуват коли, в които се намира целият багаж.
Сигурно се чудите каква е целта на това пътешествие. Отговорът е прост – мечтата да излезеш сред природата и носен от коня, да изживееш пълното чувство на свобода.
Допълнителна подробност към тази история за ездачи е, че всяка година в страната ни се увеличават хората, които се връщат назад към корените на българите, преоткриват и природата, и себе си от гърба на конете.
На манежа в Ихтиман Злати, Албена, Иван и Ясен проверяват за последно опасите на седлата, потупват конете по здравите шии като обещание, че ще се разбират и ще се слушат взаимно. После групата потегля. Водачът Стоица е на гърба на пъстрата Фама. Злати язди Гама, с която се класира на второ място на републиканското първенство по издръжливост на дистанция от 30 км. Последен в колоната, възседнал Сенатор, е Ясен. Преметнал е малка раничка. Три часа след началото на похода разбира, че тя е празна. Хлабавият й цип неусетно се е отворил и той е изръсил цялото й съдържание из полето. Налага се Ясен безславно да напуска приключението, защото е останал без документи, без телефони и без пари. Цялата група се връща назад няколко километра, разглежда земята метър по метър, но няма и следа от загубеното. За какво е му на човек такъв “товар”, когато е на кон, никому не е ясно. Накрая Ясен потегля обратно със Сенатор, за да търси, а останалите продължават напред. За успокоение на любопитните – открива телефоните и ключовете за колата.
На първата спирка по трасето в хижа насред планината е предвидено агнешко чеверме, качествени напитки, жив огън, топъл душ и удобни легла. Загубите на Ясен са само началото в промяната в плановете. Оказва се, че камионът, изпратен от компания, специализирана в транспорт на коне, се е повредил и пъпли с 20 км/ч. “Стоица, защо не поспрем, да слезем, да се поразтъпчем”, питат ездачите. „Нали искахте да яздите. Яздете!”, е лаконичният му отговор. Вече е мръкнало и ездачите са в началото на малко непознато село. Всички са жадни и гладни конете се нуждаят от вода. Започват да чукат по затворените порти на къщи с високи дувари, но никой не смее да отвори. Накрая Злати сваля каската, надига се от гърба на Гама и с грейнала усмивка наднича в двора. Провиква се към къщата, обяснява кои са и защо им е нужна вода. Грижата за конете в този момент е най-важна. Когато животните са напоени, а ездачите засищат глада с по една студена вода, всички са изправени пред реалността – камионът го няма, а до мястото, където ги чака агнешкото чеверме, остават 30 км, които трябва да изминат през нощта. Утрото е свежо след силна нощна буря с гръмотевици и пороен дъжд. След голямото натоварване и многото смях край дочакалото ги чеверме ездачите спят едва три часа.

Всички са отново на седлата. Полето пред тях разиграва конете. Стоица полита напред с Фамагория и изведнъж се оказва, че всеки кон си е харесал различна посока. Когато успяват да спрат, Иван е възседнал врата на Арканзас и го стиска за ушите, Златолина се държи за гривата на Гама, Албена не пада, но елегантно слиза от Коган, когато той се спъва по-здраво. “Нали искахте да яздите! Яздете!” – през смях повтаря крилатата си фраза Стоица, докато събира шашардисаната си команда. След още четири часа езда из чудно красиви и зелени земи, към групата се присъединяват двама местни ездачи посрещачи. Всички заедно навлизат в ловен резерват. Завръщането към Ихтиман натъжава всички. Сякаш едва са опитали какво е да си истински свободен човек, и вече трябва да се връщат в битието, за което Том Сойер казва: неделята прави игото на делниците още по-омразно.

ВЪЗПИТАНИЕ НА ЧУВСТВАТА

Всеки от участниците в похода е със своя сериозна професия и кариера. Но когато тези съвсем разнородни хора се съберат заедно заради конете, се създава семейство със свои истории, смешки, приключения, спомени, купони, традиции и фолклор.
Ездата не позволява парвенющина, богатството няма значение. По равно поле един кон може да лети като изтребител, а върху му да се носи шашардисан ездач, който пищи и проклина мига, когато е решил изобщо да седне в седлото.
Ездата се учи само с езда, колкото повече се овладява, толкова повече хоризонти се разкриват, а приключенията обогатяват историите на всеки човек, който се отдаде на конната страст.